Цитат от ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР:


Даже и да се приеме за приемлив този член, то метода как да става тази публичност в наредбата по член Чл. 31. да регламентира получаването на тези данни да е във форма позволяваща:

1) Регистрация на този "Всеки" при получаване на данните, чрез негова гарантирана идентификация на базата на уредби от вече съществуващи методи, за пример:
a. използване на електронен подпис, което е достатъчно за да се регистрира заявка за справка (Закона за електронния документ и електронния подпис)
b. еднократна регистрация на сертификат за извършването на такава дейност в съда/ регистъра/ кметството и лимитиран от него достъп през електронните издания на регистъра.
c. лично подадена заявка на място
d. от място през банкови организации или през създадени организации организирали предварително такава дейност с Регистъра (brra), дистрибутиращи регламентирано неговото съдържание и уредили по технологичен път същите тези правила за предоставяне на информацията

Тези изисквания ще усложнят съвсем незначително първото обръщение към регистъра на интересуващо се от конкретна фирма / и лице или организация, и то в някои случаи, но ще позволява датиране, откриване при открита нередност кой е получил даден информация, както и доста други пречки при недобронамерено използване на данни и формати от регистъра.

От глава пета на закона става ясно, че скоро ще се таксуват и може би ще се регистрират заявителите към регистъра, но да се пусне публично страницата на агенцията без тази форма на контрол е небрежност и би трябвало отговорните да понесат много сериозни последствия рискувайки бизнеса на много вече регистрирани фирми.

Цитат от ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР:


Повечето забележки тук касаят главно невзети решения по този член.

2) Ограничаване на възможността този "Всеки" да не прави просто справка за конкретна фирма/и, а да получи голям лист от фирми и всичките им документи е регистъра. (В момента е възможно всеки с малко познание да си направи дори втори регистър.)

Цитат от ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР:


3) Формата на предоставяните документи да не позволява технологично използването им, като имитации на същите за пред трети лица. Няколко най- лесни способа примера:

a. ако има копия, чрез снемане на електронен образ (сканирани/ преснимани), те да не се показват директно, а да се предоставя тяхното съдържание в конвенционален текстов вид, без формати, спесимени и/или нотариални знаци. Това дали са валидни и дали присъстват всички атрибути би трябвало да е подразбиращо се от присъствието им в регистъра.
b. Ако се съхраняват (или предоставят при заявка) заснети по електронен път копия на фирмени документи на вписаните фирми или лица, то те трябва да са в лимитиран размер (резолюция), покрити частично с графичен знак (псевдо- воден знак) с в контраст не по-малко от 55% към бялото (За да не е поне за неспециалистите елементарно отпечатването и злонамереното ползване на имитации на документите или техни атрибути).
c. Освен цветността на документите да е в два цвята (дву битова), както е в момента, копието да има „впръскан шум”, които представлява липсващи пиксели от черният цвят по лесен за откриване алгоритъм.

Има и други чисто графични методи, или на криптографията, които се запазват при намаляване и увеличаване на графичните изображения, но смятаме агенцията да си намери експерти по тези теми щом си няма.

Целта е неспециалист ако получи документ за направата на които е използвано недобронамерено част от документ от регистъра това да си личи лесно или да е необходимо поне огромно усилие от специалисти. Ако не друго да не се улеснява тази практика.

Предоставянето на заснети лични документи касаещи лицето във формат - свалено електронно копие (сканиране/ заснемане) на ЛИЧНА карта, паспорт, международен паспорт и предоставянето на това копие на обществен регистър е в разрез със ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ Чл.2-1; Чл.2-2; Чл.2-4; и трябва незабавно бъде премахнато от общественият достъп.

Липсата в сайта на агенцията на частта : „Условия за позлзване” – в момента под формата на празен документ след започване на регистрациите и показването в публичното пространство на съдържание на трети лица и фирми, не ангажира с нищо посетителя и той може да го използва по какъвто и да е начин или да го предоставя на друг. Освен това и самата агенция не се ангажира с нищо на самият си електронен вариант.

Освен, че това противоречи на добрата практика в интернет, то това противоречи и на няколко закона. Дали Министерството на правосъдието ще се самосезира за самото себе си и дали НСБОП ще нахлуе и ще спре сървърите на агенцията за нарушение не на интелектуално право, а на личното право върху личните данни и тяхното масово разпространение ?

За пример: http://www.brra.bg/UsageConditions.doc
файл на дата 18-ти доста време след стартирането на сайта представлява това:

Цитат:


Към общ наш коментар и материали за илюстриране по случая: http://govoritel.group.studi.net//blog/192